1899 г., 15 април – роден в гр. Оряхово

1906–1916 – ученик в училище „Отец Паисий“ и в прогимназията в Оряхово

1916–1917 – ученик в Плевенската държавна мъжка гимназия

1918 – военна служба в Оряхово

1919–1920 – студент в Юридическия факултет на Софийския университет

1920–1922 – студент по право в Берлинския университет

1922–1923 – студент по право в Гьотингенския университет

1923 – получава диплома за „Доктор по право“ на Гьотингенския университет

1924–1925 – адвокат в Оряхово

1925–1929 – частен асистент по философия в Гьотингенския университет при Леонард Нелсон

1929 – получава диплома за „Доктор по философия“ на Гьотингенския университет

1930–1931 – учител в Германското училище в София

1931–1944 – учител в Италианското училище в София

1931–1945 – член и секретар на Философско-социологическото дружество в София

1934 – специализация в Рим

1935–1944 – член и секретар на Философски клуб – София

1936 – специализация в Париж

1939–1947 – лектор по немски език и международно право във Военната академия в София

1942–1945 – частен хоноруван доцент в Софийския университет

1944 – учител в Държавната девическа търговска гимназия в София

1945–1946 – редовен доцент в Софийския университет

1945–1946 – професор по „Увод в правната наука“ във Висшето училище за финансови и стопански науки в София

1947 – извънреден професор в Софийския университет

1947–1956 – декан и заместник-декан на Юридическия факултет на Софийския университет

1948 – освободен като професор при Катедрата по Обща теория на правото

1948–1963 – професор по немски език в Юридическия и Философско-историческия факултет

1955 – започва работата му върху превода на „Критика на чистия разум“

1963 – излиза в пенсия

1968 – изнася лекция в Гьотинген

1970 – получава Хердеровата награда

1973 – провъзгласен за почетен член на Кантовото дружество в Майнц

1974 – получава диплома за „Златен докторат по право“ от Гьотингенския университет

1974 – избран за заместник-председател на Съюза на преводачите в България (СПБ)

1975 – получава първа награда на СПБ за най-добър превод на научно съчинение /“Критика на чистия разум“ и „Критика на практическия разум“ от И. Кант/

1981 – получава първа награда на СПБ за превода на „Критика на способността за съждение“ от И. Кант

1982 – удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“

1986 – удостоен със званието „Народен деятел на изкуството и културата“

1987, 8 юни – умира в София

 

По-важни трудове:

Изследвания върху чувството за истината. Принос към философското учение за чувствата. София, 1930.

Философия на правото и юриспруденция. София, 1930.

Кант и философията на разума. София, 1936.

Основният принцип на правото. Право и справедливост. София, 1940.

Естествено право и философия на правото. София, 1947.

История и теория на правото. София, 1992.

Изследвания върху критическата философия. Сборник избрани статии. София, 1993.

Учение за държавата. София, 1995.

Спомени за Леонард Нелсон 1924–1929. София, 1996.

Основи на историята на философията. София, 1996.

 

Преводи:

Нелсон, Леонард. Сократовият метод. Прев. Ц. Торбов. София, 1930.

Дел Векио, Джорджо. Справедливостта. Прев. Ц. Торбов. София, 1935.

Кант, Имануел. Критика на чистия разум. Прев. Цеко Торбов. София, 1967.

Кант, Имануел. Критика на практическия разум. Прев. Цеко Торбов. София, 1974.

Кант, Имануел. Към вечния мир. Прев. Цеко Торбов. София, 1977.

Кант, Имануел. Критика на способността за съждение. Прев. Цеко Торбов. София, 1980.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля напишете коментар!
Име