История на архивния фонд

През 2004 г. Валентина Топузова-Торбова дарява на НБУ архива на проф. Цеко Торбов, а след смъртта ѝ през 2008 г. и нейният архив постъпва в Университетския архив на НБУ (тогава – Център за документи и архивни фондове) – дарен от племенника ѝ Илия Русев. Първоначално от личния архив на проф. Цеко Торбов е сформиран личен фонд под № 12 “Цеко Торбов”, но обемът на документите, свързани с живота и дейността на Валентина Топузова-Торбова, дава всички основания да бъде трансформиран в “Семеен фонд Торбови”.

Архивът е доста богат и всеки раздел от типовата класификационна схема на личен (в случая – семеен) фонд е добре представен: присъстват биографични материали, документи от творческата, служебната и обществената дейност, обширна кореспонденция, изобразителни материали и документи на други лица, свързани по някакъв начин с фондообразувателите. Във фонда могат да се открият и множество документи, отнасящи се и до двамата (кореспонденция, бюлетини на Философско-политическата академия, програми от Кантови конгреси и др.).

Архивът на семейство Торбови представлява интерес за специалисти в областта на философията, правото, историята, а също и за преводачи на научна литература.

Документите на проф. Цеко Торбов

Като по-интересни от биографичните материали на проф. Цеко Торбов можем да посочим писаните от него спомените за ранните му години в Оряхово, фрагменти от дневникови бележки, както и безспорния акцент в този раздел – “Хердеровата награда”. Несъмнено най-важна част от архивното наследство на именития български философ на правото са ръкописите на неговите трудове – авторски и преводи. Тук присъстват не само известните му публикувани произведения – монографиите “Основният принцип на правото. Право и справедливост” (С., 1940; 1992), “Естествено право и философия на правото” (С., 1947; 1991), “История и теория на правото” (С., 1992), „Учение за държавата“ (С., 1995), “Основи на философията на историята” (С., 1996), преводите на трите “Критики” на И. Кант и на някои от по-важните съчинения на Л. Нелсон, “Спомените за Леонард Нелсон 1924–1929 г.” (С., 1996), статиите „Етичен реализъм и обществен живот (схващането за идеализма у Леонард Нелсон)”, “Война и право”, “Разум и политика” и много други, но и редица непубликувани и непознати или малко познати работи като статията “Достоевски като политик”, бележки за историята и културата на Китай, преводи на статии и лекции от Л. Нелсон и Х. Шмид и др. Трябва да споменем също и поетичните и драматургичните опити на Торбов – съхранени са значителен брой негови стихове, разкази, драмата “Бистра”, преводът на “Песента за корнет Рилке” от Р. М. Рилке и др.

Не по-малко любопитен е разделът “Документи от обществената и служебната дейност” в архива на Цеко Торбов – сред постъпилите материали се намират свидетелства за живото му участие в работата на основаната от неговия учител Л. Нелсон Философско-политическа академия, за активната му обществено-педагогическа дейност в Италианската гимназия в София (организирането на въздържателно дружество в училището, акцията срещу планирано провеждане на корида с гостуващи тореадори през 1932 г. и др.). На границата между двата раздела – този и “Документи от творческа дейност” – са изключително ценните по отношение на историята на научните организации у нас материали, свързани с дейността на Философско-социологическото дружество и Философския клуб. Съществен компонент от документалното наследство на “несломения кантианец” (по израза на проф. Иван Славов) е неговата кореспонденция – научна и лична, която вероятно тепърва ще разкрие съществени подробности за творческите контакти на Торбов с редица големи имена от световната философска и правна мисъл. От особена ценност – както в биографичен план, така и в обществено-исторически аспект – са илюстративните материали във фонда на Торбов (фотографии – негови и на близки и роднини, скици, рисунки, картички, вестници и др.). Сред архивното наследство и на двамата фондообразуватели има и множество документи на други лица, свързани по някакъв начин с тях – това са предимно научни трудове (студии, статии, доклади, съобщения, като повечето от тях са с посвещение от авторите), поетични произведения и др.

 Архивът на Валентина Топузова-Торбова

Между биографичните документи на Валентина Топузова се намират нейни дневници, важен извор както за допълването на биографията на проф. Торбов, така и за историята на превода на „Критиката на чистия разум“. В този раздел се нареждат дипломи, награди, поздравителни адреси и др.

Във втората част на фонда – документите на Валентина Топузова-Торбова – също можем да открием разнообразни “доказателства” за творческата ѝ дейност: от най-ранните преводи и ученическите статии в “Просветно единство”, “Ученически подем”, “Училищен преглед”, “Литературен глас” и др. до преводите на Шилер и Кант, с които утвърждава самостоятелния си принос като преводач.

Към документите от служебната дейност на Валентина Топузова се отнасят докладите ѝ на тясно педагогическа тематика, експертни мнения за състоянието на образованието по чужди езици, по-специално по немски език, в горния курс на общообразователните училища, както и рецензии на учебни помагала по немски език.

Значителен е обемът на кореспонденцията в архива на Валентина Топузова – голяма част от разменените писма от личен или научен характер са на немски език. Илюстративните и печатните материали (снимки, картички, рекламни издания и др.), макар и в доста по-малко количество, отколкото при проф. Торбов, допринасят съществено за изграждането на цялостна представа за жизнения и творчески тандем Торбови.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля напишете коментар!
Име